Говорехме си с един приятел за това колко е гадно да четеш книга на компютър. Как не можеш да си легнеш, да си подгънеш страничката до там където си стигнал и каквито се сетите удобства на книгата. В следващият момент се сетих за "моята" виртуална библиотека. В кавички, защото преди няколко години я намерих и дръпнах от някъв сайт за литература, литнет или нещо подобно, не си спомням. В нея много рядко се случва да погледна за някоя книга и да я няма, но се зачитам само 2-3 страници да се зарибя и после търся на хартия, ЩОТ НЕ СТААА на монитор.
Та както и да е. Преди малко се зарових в тази библиотека и първото нещо на което попаднах беше един анекдот, който е озаглавен "2018". Автор не пише. От папката с неизвестни автори е :)


2018

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.
– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да ку-
пя една книга.
– Така ли? Коя книга?
– Ами, на тоя… Вазов. „Под игото“.
– Че защо ще я купуваш? Имаме я.
– Супер! В кой файл е?
– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
– Пфу! Та тя е на хартия!
– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря
нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картин-
ки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На учи-
лище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го
купих…
– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че
тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го
предложиш тоя Вазов!
– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я
смъкнеш безплатно?
– Да смъкна безплатно книга?!
– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все
ще да се търкаля някъде.
– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и
да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет
години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена
на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да
напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на
информацията?
– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските
издатели?
– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да
дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде,
да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой
твой.
– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
2018
– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този
компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна…
Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от
сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
– Платих я. Thanks.
– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригина-
ла нещо май ги нямаше.
– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: „Дърводелски услуги – Мар-
ко и син“. „Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!“.
„Рекламна служба «Метоха» – моментална известност навсякъде!“.
„Кредити изгодно, ниски лихви“. „RADA-LESSONS.COM – всичко, на
което може да ви научи разкрепостена млада учителка!“…
– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите
ли?
– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът тряб-
ва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само
рекламите.
– Това пък от кой зор?!
– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естестве-
но. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои
зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…
– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Тво-
ите ще имат друг код на поляризацията.
– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината.
Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си
ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл
лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да
доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
– Уфф. Привърших я най-сетне.
– Какво? За два часа си изчел „Под игото“?
– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните
паузи.
– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
– Кой?!
– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорба-
джи Марко поне?!…
– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, де-
то Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За оста-
налото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise
Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава
е можело да го спрете…
КРАЙ



А сега кажете, дали случайно това беше пърият текст на който попаднах?

Аз както обичам да си чета книгите по 10 пъти .
На вестникарска хартия , естествено ! :)))

Анекдота е чудесен. Вече наполовина го има в нета. До 2018 г. може и да е реалност, че и по-лошо.