Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2011 14:56 - Рилопирински приключения - част трета
Автор: trinikapo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.12.2011 01:44


image
Станахме доста раничко с една единствена мисъл в главите ни... МЕКИЦИИИИ!!!! Който е ял от тези мекици на Рилският манастир, знае за какво говоря. Събрахме лагера и пред лафката. Уви имаше още около час докато отворят. Мернахме до входа на манастира една чешма, четките и пастите от раницата изкочиха почти сами. Прекрасна сутрин. Не се бях наспал много, но на това място е вълшебно. Хладна утрин, почти тиха (някакъв хотел ли строяха, какво правеха не знам) чист въздух. КРАСОТА!!! 

Отвориха лафката, хапнахме и после седнахме на по чай и кафе. Оставихме девойката ни да се спасява със стопа, а ние готови, потеглихе към Рилските езера. Те тук вече се почна зорът. Гледахме табелки, на които пише, че маршрутът е 8 часа. Аз си правя сметки. Тия часове ги пишат за туристите. Група баби, дето спират на половин час да се радват на гледки, да снимат, да хапнат по някоя вафла и тн. и тн. Мисля, че за 6-7 часа сме там. Да обаче.... 

80 процента от целият маршрут, само нагоре. Като включим и загубата на тренинг, спомената по-рано и тежката раница на гръб, наш Трифон на първият половин час беше издъхнал. Крачка по крачка, много изоставах, гледах края на пътеката някъде над нас и си викам, след нея ще е равно или надолу, ама тоя край така и не дойде. На едно завойче се разкри панорама и седнахме да хапнем малко. Стигнахме до едно плато, където имаше бараки, явно на някой овчар, така и не разбрахме. Нямаше никой, освен две прекрасни кучета с които си разделихме храната и няколко кончета които си пасяха и от време на време ни хвърляха по едно око, кви ги вършим. image

Гледаме картата и псуваме, защото седим пред един масив, а според картата трябва да го изкатерим и да се спуснем отдругата страна. Маркираната пътека се смили над нас, подсича върха и го заобикаля. Под нас остана платото, а над нас орлите(не съм сигурен, че бяха орли, а някакви други грабливи фтички, ама орли звучи... по-така)

Вървим си и аз си гледам в краката, броеики всяка крачка. Груба грешка, така стават безкрайно много. Нещо като да седиш и да гледаш кога ще заври водата в тенджерата. Митака следи птиците и коментира коя в каква термика влязла. Парапланеристки изкривявания, кво да го правишш J Много красиво всичко наоколо, поне това на което успях да се полюбувам. Минахме от другата страна на масива и се спуснахме към следващото плато (като казвам плато, имам предвид голямото равно пред мен, пък дали ми е точна терминологията, честно не ме интересува). Пресечено по дължина от една рекичка. Имаше мноооого коне на това плато. Стигнахме до разклон за хижа Иван Вазов, която изглеждаше съблазнително близко, но все пак си продължихме по следващият склон и към Рилските. Изкатерихме я и тая пътека и още едно голямо равно. Повървяхме, повървяхме и изведнъж облака пред нас се дръпна и ...
image езерата!!!!

Както бях смазан вече, дойде прилив на енергия и надолу към хижа Седемте рилски. Не съм гледал ни езера, ни нищо. Връчих апарата на Митака да снима и благодарение на него имам няколко фотоса от там. 

 Е разгеле стигнахме. След 10 часа, но стигнахме. Интересно часът пак беше към 19. Влизаме в хижичката и в едно предверие като съблекалня сваляме потните дрехи, обличаме сухи, вадим храните и чайовете. Идва хижарят и вика, че нито може да ни обслужи, нито да ни приюти. Нямал ток от една седмица, водата на езерето паднала и генераторът не може да събере енергия. Измолихме го на печката с дърва, поне вода да си сгреем за да една супичка и малко чай. Идваме от далеко и сме гладни. Човекът почти ни се скара, че не сме казали от начало, “че сме истински туристи, а не ония хайвани дет идвали с лифта, правели мизерия и си тръгвали”. Както и да е.
imageНай-вкусната супа!!!!

Докато хапвахме, дойде при нас човека и ни разправяше, че за жалост няма как да ни приюти и най-много да спим на пода в трапезарията. Е тия палатки за какво сме ги мъкнали, ако няма да спим в тях. Отидохме зад хижата и палатките бяха вдигнати. Врътнахме отново по малко ром и малко табла. Доспа ни се и застанахме пред палатките да се полубуваме на времето и гледката. Запалих една цигара и в този момент дойде хижарят при нас и той да дръпне един фас преди сън. “Абе за кво сте ги разпъвали тия палатки? Знаете ли колко място имам в хижата, трябваше вътре да спите. Ще замръзнете тук.” Няма да коментирам колко луд беше чичкото. Разбирам го цяла зима седи горе предимно сам. Лека нощ!!!

Част първа
Част втора

Част четвърта




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: trinikapo
Категория: Други
Прочетен: 19218
Постинги: 9
Коментари: 5
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031