Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2011 15:51 - Рилопирински приключения - част четвърта
Автор: trinikapo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1491 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.12.2011 01:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Понеже сме едни прибрани момчета и тази сутрин, като станахме, си събрахме всичко. И багаж и боклук. Закусихме, благодарихме на хижаря и по тъй наречената “Душевадка” към хижа Вада. Този път целта е – хижа Вада -> стоп -> Боровец -> връх Мусала.

След час стигаме до хижата и първата ми мисъл е кафе. Милите хора ни правят по едно и малко почивка преди да тръгнем към Говедарци. Хората ни обясниха, че ако се надяваме на кола трябва поне до разклона за Мальовица да стигнем. А ако не бързаме ще ни метнат до Боровец, но имали няколко часа работа. Също така ни казаха, че се очаква гръмотевична буря на Мусала и по-добре да не ходим. Решихме да стигнем до Боровец и там да решим, дали да се качваме нагоре или не.

Стигнахме пеш по пътя почти до Говедарци и качиха за 2-3 км. От хората получихме същата информация за бури. Още една две коли и бяхме на разклон за Боровец. Всички едно и също ни повтарят. Решихме и се отказахме от върха. Да де, ама кво ще правим сега. Кво да правим, както винаги в такива ситуации ... към Асеновград. Тамън е събота и ми остава още един ден преди работа. Ще идем в Асеновград, ще се наспя неделята и следобед друма и в София.

Е такова чакане на Боровец беше, че нямам думи. По едно време спира кола с двама вътре, който чистосърдечно ни се смеят. Гледаме, хората от хижа Вада. Оставиха ни в някакво село след Боровец. Не беше далеч, но поне сменихме гледката. Още кола, две и вече сме в меката на двупластовата тоалетна хартия. Там чакахме два пъти повече от колкото в Боровец, даже почнах да се отчайвам. Уморен бях и някакви негативни мисли ми нахлуха в главата. Е разгеле, качиха ни. Стигнахме по здрач в Пазарджих и от там към Пловдив. Качи ни един човек, който след много приказки се оказа, че е съпруг на учителка на Митака. Остави ни човека на изхода за Асеновград. Там повисяхме много. Към 40-50 мин, за това място си е цяла вечност.

В крайна сметка, точно както бяхме планували. В 21:00 да ядем пиле на грил в Клубът. Е сега, закъсняхме с 10-15 мин, но се наядохме предоволно, пиинахме неизвестно количество бира и понякое време през нощта сме заспали. В неделя след цял ден мърдосване, най-накрая се вдигнах, стопа и в София. Почивката я удължих в два дена болничен. Успях и да се разболея и да вдигна нечовешка температура. Шанс.

 







image Където и да отлетя, приятелю, знам че се забавляваш не по-малко. Пък един ден, може и да се срещнем, да разказваш, какво сме изпуснали. Да ни подготвиш за следващото ниво! ПАЛЦИ ГОРЕ!!!









Част първа
Част втора

Част трета



Гласувай:
2
0



1. voinov50 - Хубаво пътешествие сте направили!
24.12.2011 17:03
Но защо сте се отказали от Кончето... до Яворов и надолу - верно, много път е, и няма стоп ;) :)))

Весели празници!
цитирай
2. trinikapo - Весели празници!!! :)
24.12.2011 17:32
Просто не си повярвах в силите и реших да не тръгваме натам. И двамата не сме минавали от там. Преценихме по-добре да не рискуваме.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: trinikapo
Категория: Други
Прочетен: 30930
Постинги: 9
Коментари: 5
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031