Като за начало ще да е адски дразнещо откъм граматически и стилистични грешки. За правописни да не забравяме също. Ама ко да са праи, буквите съм ги учил до 5, цифрите до В..... или обратното беше.....

Благодарение на едно мило другарче и дългите ни разговори върху смислени и не толкова теми, изведнъж се сетих, че ми бяха казали веднъж да си записвам всичко (може би един ден ще го опиша и това събитие). Всяко пътешествие, начинание, изпитание и каквото въобще ми се случва.

Спомняш ли си моментите, когато се събудиш в събота сутрин и се чудиш какво ще правиш до 18:00 когато имаш среща на Попа. Въртейки се из жилището в което се подвизаваш, изведнъж те осенява гениалната мисъл да преподредиш всичко. Отваряш всички шкафове, събаряш всичко на земята, бършеш рафтовете потънали в прах. Пресметнал си, че ще ти трябват 2 часа за всичко и ще ти остане време да се изкъпеш, ще се наядеш и ще излезеш на време, защото мразиш да закъсняваш за срещи.

Стигаш до момента в който си почнал да събираш нещата съборени по-рано на земята. Едни ги отделяш да ги изхвърляш, други ги подреждаш по рафтовете обратно и всичко както си трябва да бъде по план, НО.................... стигаш до една много специална купчина – старите картички с мили пожелания от старите приятели. Пожелания от „ЧРД!!!! 04.05.2001 г.” До листа формат А4 изпълнени с пожелания за живот, здраве, любов и прочие, после преминава във вътрешно партиен хумор а ла „Кратка история на Туньозавъра” в свободен текст и рисунки. И стига до чистосърдечни отквровения от най-близките ти приятели, които от една страна са намерили за добре по такъв начин да си излеят мъката, пък същевременно да дадат някой съвет за твоите проблеми. Сядаш, зачиташ се и по едно време поглеждаш към часовника. Минали доста повече от двата часа, които си предвидил. Айде! Всичко накуп се взима и се мята в първия шкаф и марш под душа, че окъсня.

Защо разказвам това. Просто почвайки да пиша и да разказвам разни неща в този блог, се надявам някога да седна, да ги прочета на един дъх и да си спомня едни хубави изживявания. А пък защо не да остане и за поколения след това. Току виж някой сбъркан ми хареса писанията и посмъртно да ги издаде и стане милионер. Жив и здрав да е! :D :D